Годината е 680-та. Кървавочервеното слънце, подобно на разярен звяр, потъваше зад хоризонта, хвърляйки последните си лъчи върху безкрайните степи. Вятърът, носещ миризмата на суха трева и отдалечен дим, виеше през юртите на Дунавската равнина, сякаш оплакваше падналите. Аспарух, млад хан с очи, с...